Празник на Баницата

Hris — Thu, 27 Dec 2012 16:06:46 GMT

Ежегодният конкурс „На баница в село Баница” започва през 2000 г. по идея на баничанина Петър Александров, който установява, че никъде в България няма село с такова име. Той е и основен спонсор на мероприятието дълги години.. Първата година в изложбата се представят 7 баници пред 15-20 души публика, но с течение на времето вкусното състезание прераства в истински празник на традициите в селото.

Вкусните участнички в надпреварата са най-разнообразни: сладки и солени, сухи и млечни, с разнообразен пълнеж – сирене, тиква, праз, ябълки, зеле.
По традиция кметът кани и официални гости. За празничната атмосфера се грижат фолклорни групи от местното читалище и от съседни села, както и децата от местното училище. Традиционно журито си похапна от всички баници и традиционно награждава най-добрите. Връчват се три награди: за най-оригинална, за най-вкусна и за най-хубав външен вид. Наградените получават брашно от кмета и парични награди за първо, второ и трето място.
Освен това организаторите предвиждат и дегустация на Баница за всички присъстващи.
С народни танци, брейк, песни и танци на деца от детската градина преминава веселата част в читалище "Светлина".
На обяд в парка се освещава и курбан чорба, а множество гости и жители на селото продължават празника на дълги, тежки маси.

Празникът на Баницата е уникално събитие, регистрирано като единствено в цял свят. Заедно с него в селото се извършва и Курбан. Цялото село хапва курбан-чорба на трапеза, наредена в училището. Празникът се радва на огромен интерес и се посещава от хора от цялата страна.

Анета Дилова-писателка от с.Баница

Hris — Thu, 27 Dec 2012 12:46:31 GMT

Анета Дилова е родена във Врачанското село Баница през 1941 година.Завършва специалностите
история и философия в Софийски университет "Климент Охридски".
През
1979 г. защитава дисертация в Московска академия на науките и получава научна
степен доктор.
Работила е като преподавател по история и философия в различни
училища, отговаряла е за образованието и културата на територията на община Враца.Била е сътрудник на Окръжен исторически музей и Държавен архив-Враца.Съавтор е
на историята на Врачански драматичен театър, автор на много публикации в регионалния
печат.Анета Дилова е носител на орден "Кирил и Методий"- първа степен
и на медал "1300 години България".Член е на Съюза на научните работници-клон
Враца, на Дружество "Краезнание" и на Клуба на дейците на културата.Работи
в областта на краеведските изследвания и подготвя за печат история на родното
си село Баница. Работила е в Окръжния държавен архив, Окръжния музей, Общинския комитет на БКП е била секретар по пропагандата.Изпълнявала е и длъжността директор на Партийната школа във Враца.След демократичните промени се връща към учителската професия.

С тежка, но благородна задача да напише история на родното си село Баница, се е заела Анета Дилова. Авторката е проявила завидно прилежание да събере всичко, написано досега, да издири и обработи огромен неизвестен материал, да вплете всичко това в едно прекрасно изложение. Книгата е сериозен научен труд и същевременно се чете с удоволствие.
Баница е село с многовековна история – най-ранните археологически открития са отпреди 8000 г. Предлаганата история е написана по всички правила на едно историческо изследване: издирени и обработени са огромен брой документи и материали; проучена е излязлата досега литература; записани са разкази на стари хора; приведени са и лични спомени.
Естествено, най-малко сведения има за времето от дълбоката древност до Освобождението. Повече данни има от времето на римското владичество (І – ІV в. от н. е.). Българското средновековие (VІІ – ХІV в.) показва уседнал живот на населението. От това време е построяването на манастира „Св. Никола”, оформил се като голямо книжовно средище. В него е създадено Банишкото евангелие – един от най-известните книжовни паметници от ХІІІ в., където за пръв път е споменато името на селото – Баница, наред с Враца.
За времето на османското владичество (ХV – ХІХ в.) сведенията са много по-обилни. Обрисувана е картината на безправие и разруха, бягство на жителите на селото по горите, унищожаване на манастира и превръщане на земите му във вакъфски (а после и в чифлишки), статута на Баница като войнушко село (изброени са имената на много от жителите му), размирните кърджалийски времена и заселването на татари в селото през 1860/61 г. Особено внимание е отделено на преминаването на Ботевата чета през 1876 г., боят на Милин камък и освобождението през 1877 г.
Периодът от Освобождението до 1944 г. е обрисуван подробно, като са приведени и много нови, неизползвани досега документи. Изложението е онагледено с множество статистики за стопанския живот, образованието, населението. Интересни сведения за обществено-политическия живот са извлечени от запазените протоколи, заповедни книги и други документи. Отразено е благоустрояването на селото, духовният живот и институциите – църква, училище, читалище.
Историята на селото след 1944 г. е написана по същата структура, като са отразени всички станали промени. Това е дало възможност да се посочат както общите неща и приемственост, така и станалите нови промени. Населението на с. Баница е описано в отделен раздел, интересни данни са приведени за циганите в селото и за особеностите на банишкия диалект. Последният раздел е посветен на бита, обичаите и религиозните вярвания на хората. В приложение са дадени специфични диалектни думи, поговорки и прозвищни имена, които придават още по-голям колорит на историята на селото.

Анета Дилова изказва благодарност на първите дарители за издаване историята на село Баница: Анета и Александър Александрови, Петър Дилов Петров, Иван Дилов Петров, Любен Иванов Нинов, проф. Петко Александров, Цветана Г. Маринова, Тодор В. Тодоров, Румяна Василева, Петко Ангелов, Цветана Цалова, Константин и Димитрина Вълови, Здравка Иванова, Мария Василева, Герго Чернев, Райна и Христо Тошеви, Евгени В. Тодоров, Султана Лозанова, Данаил П. Дилов.

banica

Празник на Баницата

Анета Дилова-писателка от с.Баница